Игри

Информация за страница Берковица

Берковица е град в Северозападна България, област Монтана. Стопански и административен център е на едноименната община, а  населението на града към 2011 г. е 13 917 жители. Градът се намира в планински район – по-точно е разположен в подножието на северозападните дялове на Стара планина, на близко разстояние от границата със Сърбия. Градът се намира на 23 км от Монтана и на 80 от столицата София. Също така градът е на най-близко разстояние от връх Ком – на около 18 км по планинския път от края на града. Асфалтирани са пътищата до хижата, която носи името на върха, както и до близкия до нея ски-влек, който работи през зимния сезон. Първите сведения за историята на града датират около 1-ви век пр.н.е. По това време берковският край се обитава от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието отсядат и родните трибали. Траките изграждат крепости в стратегическите височини около града, като отглеждат пшеница и овце, обработват желязо и добиват злато по поречията на реките Златица и Врещица. В началото на новата ера пък в областта се настаняват римляните, които романизират тракийското местно население и способстват едновременно за развитието на икономиката и културата. От археологическите паметници от тази епоха са разкритата римска вила край село Калиманица, разкопките на Берковското кале, а също така и Лесковското градище и некропола край него. Всички археологически предмети като накити, монети и оръжия пък се съхраняват в Историческия музей на Берковица. През Средновековието пък този град преживява участта на Първата българска държава, на византийското робство, както и завладяването от османците.

                През османското владичество региона не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин. Също така по време на Чипровското въстание градът е бил освобождаван, а  живеещите в него турци забягват. В молба до султана те молят да им бъде изпратена войска, която да изпълнява ролята на постоянна охрана. 1200 войници са изпратени на гарнизон в Берковица със султански ферман от 21.10.1717г. През юни 1836 г. пък, точно на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание. В историята то е известно още като Манчова буна или Манчова размирица по името на неговия организатор – Манчо Пунин. Около 4000 мъже се вдигат на борба от селищата в горните поречия на Огоста и Златица – т.е. селищата, където днес се намират общините Чипровци, Георги Дамяново и Берковица. Основните сили на въстаниците се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепата на сръбския крал Милош. Кралят обаче не само, че не подкрепя въстаниците,но също така прави всичко възможно да повиши въстанието. На следващата година избухва друго въстание –Върбанпеновото, което се ръководи от Върбан Пенов от село Бели мел. Този път въстаниците наброяват около 2000, като към тях се числят и тези от околните селища. На 23.11., след като турските войски докарват подкрепления от Ниш и Пирот, започва боят в Чипровската клисура. Бунтовниците са напълно разбити, а Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден и заловен и накрая обесен. В околностите на Берковица са се състояли много исторически събития, ето защо за интересуващите се в тази област е повече от препоръчително да посетят града и да дообогатят своите познания.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker